На пръв поглед фабрика за батерийни клетки в Корея, производител на батерийни пакети в Шенжен и вносител в Хамбург нямат много общо помежду си. Веднага щом стоките им достигнат пазара на ЕС, обаче, те се подчиняват на едни и същи правила. Защо регламент, приет в Брюксел, важи чак до фабрика в Гуандун?
Отговорът се нарича „ефектът на Брюксел“. Всеки, който произвежда продукти, продавани в Европа, трябва да го разбере, защото той определя кои компании се нуждаят от цифров продуктов паспорт и кои ще бъдат засегнати от задължението за батериен паспорт от 2027 г. нататък - а това са много повече компании, отколкото само тези, установени в ЕС.
Какво представлява „ефектът на Брюксел“
Терминът се дължи на юристката Ану Брадфорд. Наблюдението, което стои зад него, е просто: вътрешният пазар на ЕС е голям и с висока покупателна способност, а достъпът до него е обвързан със строги правила. Който иска да продава там, се съобразява с тях. Тъй като това е изгодно за достатъчно много компании, европейският стандарт фактически се превръща в световен - дори там, където местното законодателство не го изисква.
Решаващ е ефектът на лоста, който оказва достъпът до пазара: не ЕС принуждава даден производител в Азия да направи нещо, а желанието му да може да продължи да доставя за Европа. Един анализ на Европейския парламент описва този модел в много области на регулиране.
Задължението зависи от пазара, а не от местоположението
Цифровият паспорт на продукта следва точно тази логика. Регламентът на ЕС за батериите 2023/1542 обвързва задължението за батериен паспорт с пускането на пазара в ЕС, а не с мястото на производство. Веднага щом дадена батерия достигне европейския пазар, от 18 февруари 2027 г. тя трябва да разполага с паспорт за батерии, достъпен чрез QR код - независимо дали клетката е произведена в Корея, пакетът - в Китай, или крайното устройство - в Германия.
По този начин производител извън ЕС е задължен да спазва изискванията, веднага щом продуктът му пресече границата. Мястото на производство не предпазва от европейското правило; то просто го измества с едно ниво по-надолу в веригата на доставки.
Защо една линия, отговаряща на изискванията, е по-изгодна от много
Теоретично един производител би могъл да предлага вариант за ЕС и успоредно с това по-евтини, по-слабо регулирани варианти за други пазари. На практика това рядко си заслужава. Две производствени линии, два набора от данни, два процеса на проверка струват повече, отколкото една единствена линия, която отговаря на изискванията навсякъде.
Ето защо много производители ориентират цялото си производство към най-строгия пазар - а това обикновено е ЕС.
Така едно европейско изискване се превръща в глобален стандарт, без да е необходимо друга държава да го възприеме. Специалистите наричат това „фактическият ефект на Брюксел“. Наред с това съществува и правният ефект: когато други правителства транспонират правилата на ЕС в собственото си законодателство. При продуктовия паспорт се наблюдават и двете тенденции.
Моделът се повтаря
„Продуктовият паспорт“ не е единичен случай, а най-новата последица от добре познат модел. Общият регламент за защита на данните (GDPR) оказа влияние върху банерите за съгласие и декларациите за защита на данните по целия свят. Маркировката „CE“ и регламентът за химикалите REACH определят как изобщо се произвеждат и декларират продуктите. Системата за гранично изравняване на емисиите на CO₂ (CBAM) сега очертава същия кръг около емисиите на вносни стоки.
А тенденцията се разпростира отвъд Европа: изисквания, подобни на DPP, възникват, наред с другото, в Калифорния, Япония и Южна Корея. Който днес е подготвен за „паспорта на ЕС“, вече е положил основите за следващата вълна.
Какво означава това за „паспорта на батериите“
От „ефекта на Брюксел“ произтича една неудобна истина за веригата за доставки: задължението не може просто да се прехвърли на друг. Правната отговорност носи икономическият субект, който пуска батерията в обращение в ЕС - обикновено вносителят или упълномощен представител. Изходните данни обаче (въглероден отпечатък, дял на рециклираните материали, задължение за дължима грижа, произход на клетките) задължително се намират при производителя.
Така че или производителят извън ЕС предоставя съответстващите данни, или назначава представител, който ги съхранява от негово име; без съответстващ „паспорт на батерията“ достъпът до пазара на ЕС се прекратява. И двата пътя минават през един и същ набор от данни за продукта. Как този един набор от данни може да бъде структуриран така, че да обслужва едновременно ЕС и Китай, се разглежда в статията „Един набор от данни, две режими“; крайните срокове за първата вълна са определени в графика на ESPR за 2027 г.
Една норма създава пазар, но не е самоходна
При цялата сила на „ефекта на Брюксел“ важи едно ограничение: една норма създава пазар, но ## неи готово решение. Тя казва, че е необходим паспорт, а не как производителят да го създаде без месеци наред проекти. Именно тук се крие истинската задача.
Прагматичният отговор е да се изгради рано единна и ясна структура на данните - такава, която отговаря на изискванията на паспорта на ЕС, може да се експортира по всяко време и остава независима от конкретен доставчик. Който подреди данните за своите продукти сега, вместо да чака последния срок, ще има паспорта готов, веднага щом пазарът го поиска. „Ефектът на Брюксел“ гарантира, че този момент ще настъпи; подготовката остава лично решение.
Въпроси относно тази публикация
Задължението за притежаване на „паспорт на батерията“ важи ли и за производители извън ЕС?
Тя се отнася за батериите, и то в момента, в който те бъдат пуснати в обращение в ЕС. Регламентът за батериите обвързва задължението с пускането в обращение, а не с мястото на производство; клетка, произведена в Корея, и пакет, сглобен в Шенжен, попадат в обхвата му, веднага щом преминат границата. Мястото на производство определя кой носи задължението, но не и дали то съществува.
Кой носи юридическа отговорност, когато внасяме стоки?
Икономическият субект, който пуска батерията в обращение в ЕС, т.е. в рамките на веригата за внос - вносителят или упълномощен представител, установен в Съюза. Задължението е да се гарантира, че паспортът съществува и данните в него са верни (чл. 77, ал. 4 от Регламента за батериите). Изходните данни, а именно въглеродният отпечатък, делът на рециклираните материали, задължението за дължима грижа и произходът на клетките, задължително се предоставят от производителя. Ето защо тази разпоредба трябва да бъде включена в договора за покупко-продажба, а не в декларация за приемане.
Може ли производител извън ЕС сам да регистрира паспорта?
Само чрез субекта, който пуска продукта в обращение. Регистърът на ЕС за опасни отпадъци (EU-DPP) функционира от 20 юли 2026 г., като дейността му се урежда от Изпълнителния регламент (ЕС) 2026/1778, и само този субект има право да извърши вписването (чл. 77, ал. 10 от Регламента за батериите). В рамките на веригата за внос това е вносителят или упълномощеният представител, а не заводът в чужбина, нито доставчикът на услуги. Повече по темата в статията „Регистърът вече е закон“.
Нужен ли ни е отделен набор от данни за пазарите извън ЕС?
Това рядко си заслужава. Две производствени линии, два набора от данни и два процеса на проверка струват повече, отколкото една-единствена линия, която е достатъчна навсякъде; точно на това се основава „ефектът на Брюксел“. Изисквания, подобни на DPP, възникват и в Калифорния, Япония и Южна Корея, а все още нито една схема не прилича на друга. Ето защо надеждното решение е чист набор от данни, който можете да експортирате, а не отделен формат за всяка правна система. Transpareo експортира във формати CSV, XLSX, JSON-LD и SQL; данните се изнасят толкова лесно, колкото са постъпили.
Кои групи продукти ще бъдат засегнати първи?
Батерии. Сертификатът ще бъде задължителен от 18 февруари 2027 г. за LMT-батерии, батерии за електромобили и промишлени батерии с капацитет над 2 kWh. Текстилните изделия следват пътя на ESPR; Комисията планира делегирания правен акт ориентировъчно за четвъртото тримесечие на 2027 г., а чл. 4, ал. 4 от ESPR изисква след това да минат най-малко 18 месеца до влизането му в сила, което прави 2029 г. най-ранната реалистична година. Строителните продукти имат собствен правен акт и собствен график, който е още по-късен. Който доставя продукти в няколко от тези групи, има различни срокове, но едни и същи дати. Графикът за всеки сектор е посочен в нашия справочник по сектори.
Това не се покрива ли отдавна от маркировката „CE“?
Не. Маркировката „CE“ показва, че продуктът отговаря на приложимите изисквания. Паспортът съдържа машинно четима информация за това какво представлява продуктът, и то за четец, който няма никаква връзка с вас. Достъпът до паспорта на батерията се осъществява чрез QR-кода, който всяка батерия ще носи от 18 февруари 2027 г. (чл. 13, ал. 6), а изискванията за маркиране се прилагат в допълнение към него, а не го заменят. И двете са условия за достъп до пазара и нито едното не замества другото.
За нашата продуктова група си струва ли да се подготвим още преди крайния срок?
Да, защото скъпата част не е паспортът. Паспортът се изготвя в Transpareo за няколко дни; докато за да получите данни за съдържанието на рециклирани материали, резултатите от тестовете и произхода на суровините от доставчиците, са необходими няколко договорни цикъла. Едно изискване създава пазар, но все още няма готово решение, а частта, която не можете да съкратите, е тази, която минава през други компании.
